Археологическите обекти, поради комплексния си характер, представляват сериозно предизвикателство за финансова оценка. Археологическият обект е недвижима културна ценност (НКЦ) с категория „национално значение“ – публична държавна собственост, което ограничава приложимите методи за оценяването му. Представлява съставен имот – терен, който може да включва под- и надземни селища, (останки от) сгради, съоръжения и инфраструктура, експонирани „in situ“ предмети и движими културни ценности, архитектурни и художествени елементи, което разширява обхвата на финансовата оценка. Финансовата стойност на правата върху обекта се изчислява в цялост или частично и това се определя от възложителя. Липсата на методика за финансово оценяване на археологическата недвижима културна ценност (АНКЦ) допълнително усложнява определянето на Гробница с керамика на трак. владетел от I в. н.е стойността.
Изследването е опит за формулиране на критерии за избор на метод за финансова оценка на АНКЦ, основан на независимата оценителска практика, илюстриран чрез два обекта – Източната могила до с. Караново и Селищната могила до с. Дядово, община Нова Загора.
